Айтоска планина

Струва си отбивката

Айтоска планина е последната ниска гърбица на Източна Стара планина преди равнината: двайсет и пет километра дълга, петнайсет до осемнайсет напряко и четиристотин осемдесет и четири метра на върха. Маркирани маршрути, за които да се говори, няма, посетителска инфраструктура — също. На час е от Бургас и е мястото, на което се ходи, ако искате горска разходка без никого по нея.

Разказ

Предистория

Ридът върви от изток на запад северно от Айтос и от него водят началото си реките Ахелой и Айтоска. Най-високата точка е Каратепе на четиристотин осемдесет и четири и половина метра; южната част стига до Капаклия, четиристотин двайсет и четири. Над село Медово стои хижа „Горска среща“.

Проходът през нея носи третокласен път 208 и върви четирийсет и пет километра между Айтоското поле и пътя за Провадия, със седловина около триста и деветдесет метра — макар източниците да не се разбират и един да дава триста и петдесет. Поддържа се отворен целогодишно освен при силен сняг, а от 2021 г. е затворен за транзитен трафик над дванайсет тона; тежките превозни средства минават през Ришкия проход. На седловината расте български ендемит, наречен айтоска глушина.

В хълмовете има археология и нищо от нея не е представено. На два километра северозападно от Айтос, на върха на едноименния хълм, е късноантичната и средновековна крепост Хисаря; наблизо лежи античен водоем; а на два километра на изток, на отделна скала, има скални еднокамерни линове. Всички са в националния регистър. Това, което го няма, е природен парк, дирекция, мрежа от маркирани пътеки и място, откъдето да се купи вода. Приемете го като упражнение по ориентиране в приятна дъбова гора и ходете напролет.