Асенова крепост

Струва си отбивката

От крепостта не е останало почти нищо освен позицията ѝ, и точно това е смисълът: варовиково ребро над Чепеларското дефиле, с пътя на юг към Егейско море, минаващ отдолу. Единствената още изправена сграда е църквата — два етажа, с квадратна кула и фрагменти от средновековна живопис. От паркинга е кратко, стръмно изкачване, а Бачковският манастир е на десет минути нагоре по същата долина.

Разказ

Предистория

Скалата е укрепена много преди Асеневци. Устав на Бачковския манастир от XI век назовава тук място на име Петрич, а реброто има формата, която всеки военен инженер иска — отвеси от три страни и един-единствен подход. Прочута крепостта я прави надпис от 1231 г., изсечен в стената на осем реда, който отбелязва преустройство при Иван Асен II. Идва година след победата му при Клокотница, в момент, когато България е най-силната сила в района, а Латинската империя в Константинопол не е.

През следващите векове стените падат и оцелялото е църквата „Света Богородица Петричка“. Учените спорят за датата ѝ, повечето я поставят в XII или XIII век, и е необичайна за района: един кораб над долно ниво, широк притвор и квадратна кула, по-вертикална от всичко наоколо. Вътре са се запазили следи от средновековна живопис.

Практическата форма на посещението е кратко изкачване от паркинга и после колкото искате време на скалата. Часът е късният следобед — дефилето се пълни със сянка, докато църквата остава осветена — а комбинацията с Бачково, десет минути по-нататък на юг, е начинът, по който повечето хора го правят.