Паметник на жертвите от геноцида над арменския народ

Струва си отбивката

В двора на арменската църква на улица „Михаил Лермонтов“ стои паметник, издигнат през 1990 г. от скулптора Хари Норхайк Арабян, на арменците, депортирани и избити в Османската империя между 1915 и 1918 г. Отнема десет минути. От нещата е, покрай които се минава, без да се забележат, и казва нещо за това кой е живял в този град.

Разказ

Предистория

Бургас расте много бързо в края на XIX век и се пълни с хора, дошли отнякъде другаде — гърци от Анхиало, българи от Тракия и Мала Азия, арменци от Анатолия, евреи, руснаци. Арменската общност вече е установена, с църква от 1853 г. и училище от 1860 г., и дошлите след 1915 г. влизат в съществуваща енория.

Паметникът се вдига през 1990 г., в първите месеци след политическата промяна, когато изобщо става възможно такова нещо да се издигне. Посвещението му говори за геноцида и за насилственото депортиране на над милион души.

Скромен предмет в малък двор е и от улицата не е обозначен. Съчетайте го със самата църква и с другите сгради на бургаските малцинства в радиус от няколкостотин метра — бившата синагога, днес художествена галерия, католическите църкви, катедралата — и получавате кратка разходка, която обяснява града по-добре от музеите. Имайте предвид, че официалният туристически портал дава на паметника различен уличен номер от този на църквата; това е едно и също място, а номерът, който върши работа, е на църквата.