Аполония Понтийска

Струва си отбивката

Аполония Понтийска е милетска колония от около 610 г. пр. Хр., поставена в южния край на най-широкия залив на Черно море, с достъп до странджанския дървен материал и мед, тракийската равнина и солта на отсрещния бряг. Над земята почти нищо не стои. Каквото има, е в музея, в разкритата стена край южната алея и на островите, и си струва да се знае, преди да тръгнете из града.

Разказ

Предистория

Заселниците идват от Милет и Фокея и, както казват античните автори, следват указанието на делфийския оракул при избора на бога, под чието име отплават. Наричат мястото на Аполон Лечителя и накрая напълват храма му на острова с бронзова статуя, висока тринайсет метра, излята от Каламис. Когато Марк Лукул превзема града през 72 г. пр. Хр., статуята отива в Рим, а градът не си връща положението векове наред.

Значението си той все пак си връща, под ново име. От IV век сл. Хр. е Созополис и като първото значимо пристанище северно от Константинопол става сериозен християнски център, с епископ, манастири на островите и християнски некропол до църквите. Укрепяването на шийката на полуострова, с портата между две кули, е средновековно във вида, който се вижда.

Какво е останало за гледане: южната крепостна стена и кулите по крайморската алея, в които влизат житница от V или VI век и кладенец, изсечен през IV или III век пр. Хр.; основи на остров Свети Кирик, където е стоял храмът на Аполон; и музеят на площад „Хан Крум“, който държи най-добрата сбирка антични гръцки вази в България, каменни и оловни котви от II и I хилядолетие пр. Хр. и най-старата водопроводна система, откривана досега в страната. Започнете оттам.