Алепу

Струва си отбивката

Алепу е дълга тясна полусолена лагуна на седем километра южно от Созопол, отрязана от морето с пясъчна коса, по която върви старият път — затова всички наричат плажа Шофьорския. Защитена е заради водолюбивите птици и заради едно растение: това е единственото място по българското Черноморие, където расте воден орех. Дюните зад нея са защитени отделно.

Разказ

Предистория

Блатото е обявено за природна забележителност през 1986 г. и е прекатегоризирано в защитена местност през 2018 г., с площ около сто седемдесет и седем хектара. Обявената цел са местообитанията на защитени и редки водолюбиви птици и по-точно онова единствено находище на Trapa natans. Ловът, риболовът, строителството, паленето на тръстиката, замърсяването на водата и събирането на плодовете на водния орех са забранени; пашата е разрешена извън гнездовия период от април до юли. Дванайсет хектара дюни откъм морето носят собствена защита, обявена през 1984 г.

Обстановката е необичайна. Бакърлъка и Куков баир се вдигат на север, Андреа баир на юг, а лагуната лежи между тях с морето отвъд, затворена от носове в двата края. От пътя цялата система се чете с един поглед, което за българска влажна зона е рядкост.

Тук е и един от най-острите спорове за застрояване по това крайбрежие. Голям жилищен проект на плажа опира до екологична оценка, а Институтът по океанология заяви публично, че плажът Алепу е в зона с много висока екологична чувствителност. Какво е станало оттогава, не е ясно документирано. Идете и вижте: пясъчната коса е отворена, лагуната е от другата страна на пътя, и ще ви стане достатъчно ясно какво е заложено. Посетителска инфраструктура от какъвто и да е вид няма, така че носете вода и паркирайте в отбивка, а не на пясъка.