Аладжа манастир

Струва си отбивката

Монаси издълбават тук килии, църква, трапезария и кухня направо във варовикова скала и живеят в тях през XIII и XIV век. Скалните помещения са цялото посещение и са, честно казано, голи — стенописите, дали на мястото турското му име аладжа, шарен, почти изцяло ги няма. Затваря от декември до февруари, което хваща хората неподготвени.

Разказ

Предистория

Скалата стои на няколко километра навътре от хотелската ивица на Златни пясъци, в границите на природния парк. Долното ниво държи църквата, монашеските килии, трапезария и кухня, малка гробищна църква с крипта под нея и складове. Горе, по стълби, изсечени и по-късно преправени, естествена ниша в скалата е превърната в параклис.

На шестстотин-седемстотин метра на запад са две малки катакомби, където керамика, монети и надраскани графити сочат християнска употреба през V и VI век — тоест хора живеят в тези скали много преди средновековната общност. Манастирът запада след османското завоевание в края на XIV век и вероятно е празен към XVI.

Музейна сграда от 70-те години в подножието на скалата държи постоянната експозиция и касата. Възрастните плащат около 5 €, студентите около 3 €. Работното време е нещото, което да се провери: всеки ден 09:00–17:00 от май до октомври, 10:00–17:00 през ноември и отново през март и април със затворени понеделник и вторник, и нищо от декември до февруари. Извън сезона гората наоколо е по-добрата половина от пътуването.