Абритус

Струва си отбивката

През 251 г. готска армия унищожава римска полева войска в блатата наблизо и убива император Деций заедно със сина му — обикновено броен за първия римски император, загинал в бой с външен враг. Това се случва на около петнайсет километра оттук. Това, по което може наистина да се ходи, е градът: пълен обиколен пръстен стена от времето на Константин, четири порти и очертанието на сграда с двор и двайсет и пет магазина по главната улица.

Разказ

Предистория

Абритус започва като тракийско селище, става римски военен лагер през I век и град през II. Най-добрите му години са от IV до VI век, когато е ограден със стени, водоснабден с глинени водопроводи и достатъчно важен, за да има епископ — около 458 г. е засвидетелстван някой си Маркиан. Укрепленията, които виждате, са вдигнати при Константин Велики: около 1 400 м обиколка, дебели два до три метра, високи до дванайсет, с четири порти и пръстен от кули. Аварите го разрушават през 586 г.; върху руините израства българско село, което се задържа до около X век.

Днешният обект е сто хектара резерват с античния град, петнайсет хектара от тях, в средата. Разкопките започват както трябва през 1953 г. под ръководството на Теофил Иванов, който през 1954 г. свързва руините при Хисарлъка с Абритус, известен дотогава само от документи. Той и неговите следовници разкриват пръстена на стената, портите, мрежа от улици и голяма сграда с вътрешен двор от около три хиляди кв. м с двайсет и пет магазина към нея, с колонада от 41 м пред тях.

Две находки отнасят името на обекта по-далеч: позлатен Пегас и скрито съкровище от 835 златни монети от V век, заровено точно от вътрешната страна на източната стена — най-голямото късноримско златно съкровище, намирано в България, вероятно скрито по време на готско нападение от някого, който не се е върнал за него.